Тишината
Лаура Бихай
През месец август 2010 година в Унгария, беше много горещо. Температурата понякога достигаше над 38 градуса. Но това нямаше значение за мен, защото след два дълги и уморителни месеца, най-накрая получих предложение от фирма „Hausengel“. Бях изключително развълнувана, че ще работя в чужбина. Бях абсолютно неопитна в такова пътуване и исках да отида с микробус до Германия. Тръгнахме на път през нощта, не мислех, че след унгарската жега, трябва да си взема някакви топли дрехи. Температурата от 22 градуса в Германия, беше изненада за мен. Фамилията, при която бях настанена, бяха много мили и грижовни към мен, въпреки,че непрекъснато треперех от студ. Опитах всичко да наблюдавам, да бъда внимателна, исках да разбера всичко правилно, за да мога да си върша работата отговорно и с успех. След няколко дни вече имах добро предчувствие, че ще мога да се справям с работата така, както се очаваше от мен.
Жената, за която трябваше да се грижа, беше много интелигентна. Тя ми помогна много и винаги беше безкрайно търпелива с мен. Разбира се, не бях безупречна, но в положителният смисъл. Мислех си, че това ще е най-доброто за нея – да бъда тиха и почти невидима, не исках да я притеснявам изобщо. Разбира се, това изобщо не беше "невидимо" за нея. След около седмица, тя ме попита защо съм толкова тиха? Помоли ме да се държа нормално. Тя искаше да чува и усеща, че има някой в къщата и не е сама. След този разговор, аз станах по-смела и уверена и си върших работата с пълна сила. Това беше първата ми, но не и последна "добра" история.
