Винаги съм готова за нови преживявания
Аудроне Тамулиене
Винаги съм готова за нови преживявания. В един слънчев септемврийски ден ме посрещна един интересен, разговорлив и опитен таксиметров шофьор, който току що се бе превърнал в такъв (преди това бил пощенски работник) и живеел от много години в Германия. Разговорът ни успя да разсее цялото ми вълнение.
Бях приета от дъщерята на фамилията, където трябваше да работя. В градината забелязах една възрастна дама, тя ме видя, поздрави ме и аз я попитах за името й. Тя се представи с „Frau“ и каза фамилията си. После отидохме заедно до едно малко кафене да обядваме: седим до реката и аз се възхищавам на каменния мост, старите полу-дървени къщи, които са построени тук преди повече от 400 години.
В продължение на четирите месеца, които прекарах там със сигурност, не всичко беше лесно и безпроблемно, но сега, като мина време, си спомням само за хубавите моменти. Непрекъснато разпитвах милата жена, защото исках да опресня спомените й и да й помогна от отделни думи и изрази, да състави един разказ…. Но не винаги се получаваше…. След това започнах аз бавно да разказвам и бях изумена, че успявах да оформя истории с прости изречения – за моята градина, моето семейство, Литва. Дори й показвах семейни снимки, пусках ѝ музика. И когато я попитах дали й е интересно, видях колко е щастлива. Тя също стана по - отзивчива, започна да ми задава въпроси, коментираше снимките и се чудеше как всичко това може да се побере в толкова малко нещо като мобилен телефон.
Всеки ден тренирахме заедно в градината. Всеки от нас познава тези разходки с ролатора. Оставяхме си време да разгледаме всяко цвете, да чуем малките птици. А възрастната жена беше най-развълнувана за небето – за нея беше толкова забавно да гледа следите от самолети!
Радостта от малките неща: залезите, кафе с мляко на терасата, яйце за закуска!
Сърцето ми се изпълваше с топлина, когато виждах на лицето й изписано блаженство преди да заспи, когато си пожелавахме лека нощ и сладки сънища,.
Често прозорците и вратата към градината стояха отворени. Проветрението по всяко време на годината е много важно. Една нощ се събудих и станах. Прозорците пак бяха отворени, но не я виждах. Много се уплаших. Не беше в кухнята, вратата към градината беше затворена…. Най-накрая я намерих да седи в тъмното в стаята за гости. Тя объркваше деня и нощта, дори когато беше тъмно. не беше лесно да се разбере с времето.
Ежедневието ни е винаги едно и също: сутрешен тоалет и закуска, гледане на няколко телевизионни предавания, посещение на пазара, обяд след това.
Също така беше важно всеки да отделя време за себе си. В свободното си време пътувах с влак до града или се разхождах из гората. Правих снимки и се наслаждавах на свободното си време. Дори една моя снимка беше публикувана в местният вестник. Това остава един от най-скъпите ми спомени.
Тези ценни преживявания обогатяват живота. Благодарна съм за съдбата си и за всички тези, които срещнах по пътя си! Да живееш в хармония със себе си и със света е най-важното нещо!
