Зад всеки случай стои един човешки живот
Tzvetan Koprinarov
Моята история като болногледач
Когато работиш дълго време като болногледач, постепенно разбираш, че тази професия е много повече от изпълнението на ежедневни задачи. Тя изисква търпение, съпричастност и отговорност, но преди всичко – човечност.
За мен най-важният урок през годините е да ценя и уважавам човешкото достойнство.
От спорта към грижата за хората
По образование съм учител по физическо възпитание и треньор по вид спорт. Въпреки това най-дълго съм работил като спортен журналист и съм имал възможността да отразявам множество спортни събития както в България, така и в чужбина.
Винаги съм обичал да работя с хора и да им помагам, когато имат нужда. Именно това желание ме насочи към професията на социалния асистент. Завърших курс за социални асистенти и започнах работа в тази сфера в Австрия, където натрупах близо 12 години опит.
Опитът ми като учител също се оказа много полезен. Работата с деца ме беше научила на търпение, разбиране и добро общуване с различни хора. Макар грижата за възрастни хора да е по-специфична, тези умения се превърнаха в ценна основа за мен.
Как открих Hausengel?
На Hausengel попаднах в интернет, по-точно във Facebook. Визията на компанията ми направи добро впечатление, но имах и още една причина да се доверя – брат ми вече беше работил с Hausengel и ми даде положителна обратна връзка.
Още при първия ми контакт с координаторите в София, усетих, че съм попаднал на правилното място. Отношението беше професионално и коректно. Това ми даде увереност и не се поколебах да поискам да ми бъде намерен подходящ случай.
За мен беше важно и това, че владея немски език свободно. Завършил съм немска гимназия и езикът винаги е бил моя силна страна.
В професията на болногледача добрата комуникация е от съществено значение. Ежедневно общуваме не само с човека, за когото се грижим, но и с неговото семейство и близки.
Първата среща е много важна
Още при първата среща се стремя да опозная човека – неговото състояние, ежедневие, навици и нужди. Задавам въпроси, когато е необходимо, и внимателно изслушвам както него, така и неговите близки. За мен е важно още от самото начало да създам спокойна атмосфера и да изградя доверие.
Всеки човек е различен. Има свой характер, навици, предпочитания и начин на живот. Затова вярвам, че добрата грижа започва с индивидуално отношение и уважение.
Семейството също е важна част от този процес. Доброто сътрудничество се изгражда чрез взаимно уважение, доверие и открита комуникация. Когато всички се отнасят с разбиране един към друг, ежедневието е по-спокойно както за семейството, така и за човека, който полага грижите. От своя страна винаги се старая да бъда вежлив, внимателен и коректен и да изпълнявам съвестно своите задължения.
Един случай, който няма да забравя
През годините съм имал много различни случаи, но един от тях остава особено ярко в съзнанието ми.
Грижих се за 84-годишен човек, който страдаше от тежка форма на деменция. Той изпитваше силен страх от мъже и често се притесняваше, че някой ще го нападне.
Веднъж получи внезапна страхова реакция и беше убеден, че в жилището има чужд човек. Заключи се в стаята си, но след това започна да настоява да излезе.
В този момент най-важното беше аз да остана спокоен.
Не можех просто да му кажа, че се заблуждава, и да очаквам страхът му да изчезне. Започнах да разговарям с него спокойно и търпеливо. Постепенно успях да го убедя, че домът му е най-сигурното място и че няма човек, който да го застрашава. След продължителен разговор ситуацията се успокои и всичко приключи благополучно.
Този случай ми показа още веднъж колко важно е да имаш търпение и да можеш да дадеш на човека усещане за сигурност. При деменция невинаги можеш да промениш начина, по който човек възприема света. Но можеш да му помогнеш да се почувства по-спокоен, разбран и защитен.
Какво ми даде тази професия?
Вече 13 години работя като болногледач и мога да кажа, че тази професия ме е променила. Научи ме на зрялост, съпричастност и търпение. Научи ме и да бъда благодарен за най-простите неща в живота. Но най-важното, което научих, е да ценя и уважавам човешкото достойнство. Когато прекарваш много време с възрастен човек и виждаш неговите трудности отблизо, започваш да разбираш колко важни могат да бъдат малките неща – един разговор, една усмивка, чаша кафе, помощ при ежедневните дейности или просто присъствието на човек до теб. Понякога именно това е най-важното – да не оставяш човека сам. Работата в чужбина ми даде и възможност да срещам хора с различна култура, традиции и мироглед. Всички тези срещи и преживявания ме обогатяват както професионално, така и лично.
Какво ме впечатли в Hausengel?
Едно от нещата, които оценявам най-много в работата си с Hausengel, е доброто взаимно сътрудничество и бързата реакция, когато възникне въпрос или определена ситуация.Още в началото екипът бързо ми намери подходящо място за работа. Но за мен е важно не само как започва едно сътрудничество, а и как продължава.
Когато имам въпрос или възникне проблем, знам, че мога да се обърна към екипа. Впечатлен съм от професионализма и от това, че при необходимост се търси бързо решение. За човек, който работи в чужбина, това е много важно. Да знаеш, че има към кого да се обърнеш, ти дава спокойствие и сигурност.
Моят съвет към хората, които обмислят тази професия
Бих препоръчал Hausengel на болногледачи, които възнамеряват да работят в Германия. Според мен е важно човек да има надежден партньор, който да го насочи към подходящо място и да бъде до него, когато има нужда.
За мен професията на болногледача е много повече от работа. Тя изисква отдаденост, търпение и човечност, но в същото време дава много.
След толкова години мога да кажа, че най-важното за мен остава простичко:
Да бъдеш до човека, когато има нужда от теб. Да го уважаваш. Да го разбираш. И никога да не забравяш, че зад всеки случай стои една лична история и един човешки живот.