Schliessen
Schliessen

Сътрудничеството с Хаусенгел ми дава чувство за стабилност

Дорота Колбух, домашен ангел

Дорота Колбух

Г-жа Дорота Колбух е приемала различни предизвикателства в професионалната си кариера. Много години работи в банка, където заема високи постове. След това решава да изпробва собствените си сили и започва дейност по занятие в Полша. Един ден попада в интернет на информация за Хаусенгел. Нашата фирма буди доверие и макар че г-жа Колбух още не говори немски по това време, тя решава да поеме поръчка за обгрижване в Германия. За г-жа Дорота няма граници, тя е много открита, както самата тя казва: »Винаги се настройвам позитивно, обичам хората и работата с тях. Когато приех първата поръчка, не знаех немски, но въпреки това не се притеснявах.« Оттогава г-жа Дорота помага на възрастни хора да преживеят добре  златната есен на живота си. Тя разказва пред нас как изглежда денят на социалния асистент в Германия.

Г-жа Дорота Колбух идва от покрайнините на Вроцлав. Тя намира информации за Хаусенгел в интернет. Има много фирми, които работят в сферите на обгрижването, но точно при Хаусенгел благодарение на отличното управление на обгрижването г-жа Дорота намира топлотата, подкрепата и семейната атмосфера. Първоначално г-жа Дорота иска да поеме поръчката за един или два месеца, но междувременно работи доволна с Хаусенгел вече повече от шест години.

Първа поръчка

Когато поема първата поръчка, г-жа Дорота не говори немски. Също така не е медицинска сестра. Но има много голям опит в контакта с клиенти, където неведнъж се отличава с търпение и съчувствие. »Подкрепата от страна на семейството ми означаваше много за мен. Те ме възприемаха като топъл, открит, сърдечен и надежден човек. Освен това обичам хората и всичко това доведе до решението ми да си опитам силите като социален асистент«, казва г-жа Дорота. »Първата си поръчка приех при 96-годишен мъж. Той беше още много самостоятелен. Ходеше сам. Нуждаеше се от помощ при разходките или в домакинството. Аз готвех и чистех. Беше спокойно и добро място. Първото ми преживяване беше много позитивно.«

Добрата нагласа е основата

Независимо от обстоятелствата г-жа Дорота приема с положителна нагласа всяка поръчка. Координаторите от Хаусенгел винаги се стараят да представят подробно всяка поръчка. Социалните асистенти знаят винаги много за поръчката, познават предимствата и недостатъците. Г-жа Дорота знае винаги какво може да я очаква на място и никога не се настройва негативно. Както самата тя признава, Хаусенгел й дава усещане за стабилност, тоест тя може да разчита винаги на поръчка и знае, че Хаусенгел винаги организират всичко добре. В момента г-жа Дорота вече говори доста добре немски, но смята, че средството за добри отношения с обгрижвания са усмивка, вътрешна топлота, търпение и уважение. »Аз имам принцип никога да не се обръщам на ›ти‹ към обгрижвания. Стремя се винаги да проявявам уважение. Много зависи от възпитанието. Някои ценности съм получила в родния си дом и ги пренасям в работата, която върша сега. Стремя се да науча навиците на обгрижваните от мен хора и да ги уважавам, за да се чувстват добре в моята компания.«

 

Един ден от работата на социален асистент

Денят на социалния асистент във всяко семейство изглежда различно. Най-често зависи от здравословното състояние на обгрижваното лице и от изискванията на семейството. Но тази работа е тясно свързана с рутина. Всички дни си приличат, защото възрастните хора обичат рутината. Тя им дава усещане за сигурност. При последната поръчка г-жа Дорота става преди 6 ч. Тогава идва социална служба. Те къпят възрастната дама и я обличат. Обгрижваната е инвалид и седи в инвалиден стол. Задачата на г-жа Дорота е да прехвърля тази жена от инвалидния стол в леглото и от леглото в инвалидния стол. Около 8 ч. получава закуска, приготвена от г-жа Дорота. След хранене дамата си почива и чете вестник. В това време г-жа Дорота почиства. Три пъти седмично тя пазарува преди обяд. Обяда приготвя най-често в 12 ч. Г-жа Дорота обича да пита обгрижваната какво й се яде и приготвя любимите й ястия. След обяда обгрижваната отново е пренасяна до леглото. Там гледа телевизия и дремва за кратко до 15 ч. Тогава г-жа Дорота има време за себе си, което да прекара, както намери за добре. Този път г-жа Дорота е в малко планинско село и затова обича да си почива на терасата в градината. В 15 ч. г-жа Дорота винаги се качва горе при обгрижваната, за да я освежи (измиване, смяна на пелена, сресване). Възрастната дама й разказва какво е гледала по телевизията. След това двете жени пият кафе заедно, обгрижваната сяда на компютъра и пише имейли. Тя чува много зле и затова общува с роднините по електронен път. В това време г-жа Дорота се грижи за домакинството. Тя не трябва да чисти и подрежда много, защото семейството е наело допълнително чистачка да се занимава с това. »Всеки ден в 17 ч. играехме румикуб – винаги по три малки кръга. Беше любимата игра на обгрижваната от мен«, си спомня г-жа Дорота. Между 18,15 ч. и 18,30 ч. се приготвя вечерята. След това двете жени се качват отново горе да се приготвят за сън. И така денят завършва.

Поръчките са различни. Има и някои по-трудни, но г-жа Дорота се старае да се справи и с трудните, доколкото може. Тя работи с нагласата, че следващият ден ще бъде по-добър. Тя не е злопаметна. »Важно е да се стараеш всеки ден да прекарваш добре и приятно времето с обгрижвания.«

Едно от двете места, където работи г-жа Дорота, е у един професор близо до Мюнхен. »Професорът беше човек чудо! Всъщност той ми показа цяла Бавария. Заедно посетихме различни замъци и езера. Пътувахме много. Той ми разказа много интересни истории. Беше учил физика. За мен беше не само работа, а и чудесно приключение. Професорът беше сърдечен човек и уважаваше всички еднакво. Обичам да си спомням за това време.«

Съвети

Г-жа Дорота има съвети за други социални асистенти, най-вече за тези, които приемат първа поръчка. »Когато отивам при обгрижваните, винаги разпитвам много и си записвам точно. Питам обгрижваните в колко часа стават, какво обичат да ядат, каква помощ им е необходима сутрин и т.н. По този начин се подготвям. На другия ден нося листчето с информацията. Използвам го, но и добавям нови информации«.

Усещане за стабилност

За г-жа Дорота усещането за стабилност е много важно. »С Хаусенгел не се страхувам, че в бъдеще няма да получа друга поръчка. Личният ми координатор се грижи за това. Офертата от Хаусенгел винаги е подготвена и представена много подробно. Не отивам неподготвена. Контактът с Хаусенгел винаги е много добър и координаторите винаги са отзивчиви. Мога да кажа само добри неща за Хаусенгел и да препоръчам фирмата горещо.« 

Винаги съм готова за нови преживявания

Аудроне Тамулиене
Винаги съм готова за нови преживявания. В един слънчев септемврийски ден ме посрещна един интересен, разговорлив и опитен таксиметров шофьор, който току що се бе превърнал в такъв (преди това бил пощенски работник) и живеел от много години в Германия. Разговорът ни успя да разсее цялото ми вълнение. Бях приета от дъщерята на фамилията, където трябваше да работя. В градината забелязах една възрастна дама, тя ме видя, поздрави ме и аз я попитах за името й. Тя се представи с „Frau“ и каза фамилията си. После отидохме заедно до едно малко кафене да обядваме: седим до реката и аз се възхищавам на каменния мост, старите полу-дървени къщи, които са построени тук преди повече от 400 години.

Изненада в градината

Марцена Шулц
Oщe като дете имах доста позитивни асоциации с Германия. Тогава много хора получаваха пакети от Запада. Винаги съм си мечтала за такива пакети и съм съжалявалa, че нямам семейство в чужбина, което може да ми изпрати такива подаръци. Вече като възрастна, в продължение на няколко години, работих като сервитьорка. В работата си често сe срещах с немци, които обикновено бяха много мили и приятни хора. Тези срещи засилиха моята любов към Германия и Западът. Мечтаех да работя като рецепционисткa, но това изискваше добри познания по немски език. Бях сигурна, че един престой в Германия ще бъде най-доброто решение, за да мога да подобря моят немски.

Сътрудничеството с Хаусенгел ми дава сигурност

Зофия Махон, Любартов
Г-жа Зофия Махон работи преди това в сладкарница в родния си град Любартов. Днес тя помага на възрастни в Германия, като ги обгрижва в познатата им домашна среда. Историята й доказва, че всяка ситуация, която изглежда трудна, има своята хубава страна. Трябва само да се погледне по съответния начин.

Г-жа Зофия Махон от Любартов е градинар по професия. Преди да започне сътрудничеството й с „Хаусенгел“, работи седем години в една сладкарница. Макар че е доволна от работното си място, неочаквани съкращения я принуждават да започне работа в друг бранш. „Вече имах опит в грижите за възрастни, защото се грижих години наред за болната си баба. Мисля, че тази ситуация ми даде смелост. Знаех как трябва да говоря с баба и можех да й помагам. Това ми даде самоувереност и аз рискувах. Реших да стана социален асистент“, връща се г-жа Зофия към спомените си. Г-жа Зофия винаги е сърдечен човек, който разпръсква оптимистично настроение и заразява с позитивната си нагласа.