Реших да стана болногледач сравнително скоро.
Elvyra Pruskiene
Казвам се Елвира Прускиен. Реших да стана болногледач сравнително скоро. Въпреки това вече имах опит в тази област, тъй като трябваше да се грижа за майка си в продължение на 8 години. Майка ми беше инвалид и имаше сърдечни проблеми. След първата карантина трябваше да се откажа от работата си като счетоводител в офиса поради съкращения. По препоръка на две съученички, които вече работеха чрез Hausengel, веднага се обърнах към тази агенция. Признавам, че беше трудно да работя в Германия, защото учех английски в училище. Но научих основите на немския език в двумесечен курс в GLORIA LINGUA, езикова школа, препоръчана от компанията.
Когато се замисля защо изобщо работя тази работа, мисля, че основната мотивация да отида в Германия е възможността да печеля повече средства и да имам повече свобода в живота си. Любопитна съм да науча повече за общуването, начина на живот и културата на другите хора. Благодарение на опита си установих, че има голяма разлика в начина, по който хората общуват с непознати и съседи в Германия и Литва. Не по-малко важен е и фактът, че съпругът ми работи в чужбина и аз мога сама да определям работното си време и продължителността му и да се адаптирам към завръщането му.
В Хаусенгел моите нужди се вземат под внимание и консултантите се опитват да ми предложат най-доброто решение. Като цяло, разбира се, е ясно, че едно от предимствата на този вид работа е, че няма допълнителни разходи за настаняване и храна по време на работата ми за клиента и че дори мога сам да определям дневните си ставки за услугите, които предоставям.
Работя чрез Hausengel вече четири години. За това време имах трима клиенти. Както всеки знае, първият път в живота винаги е много запомнящ се. Първото си семейство получих в Хилден (Северен Рейн-Вестфалия) по препоръка на една съученичка и останах там дълго време, дори две години. Следващата работа беше в Дитценбах (Хесен), а по-късно работих в Гронау, близо до холандската граница (Северен Рейн-Вестфалия). Вероятно най-ярки спомени имам от работното си място в Хилден, защото това беше първото ми »кръщение«.
Беше трудно, защото възрастната жена, за която се грижех, имаше напреднала деменция и склонност да се скита. Като болногледач бях топло посрещнат от семейството, което оцени моя опит и ангажираност. Чувствах се част от семейството и дори участвах в рождените дни на членовете на семейството в ресторанта. А на собствения ми рожден ден имах приятна изненада, тъй като получих празничен обяд със семейството и подарък. Това семейство проявяваше
приятелско внимание и в свободното ми време, като ме развеждаше и ми показваше град Дюселдорф.
Да работиш в чужда държава и да говориш чужд език е голямо предизвикателство. Затова със сигурност имаше някои забавни ситуации, свързани с немския език, тъй като в началото езиковите ми умения бяха доста слаби. Никога няма да забравя как веднъж исках да кажа, че съм видяла гъби в гората, но обърках гласните и казах, че съм видял козина. Това беше много забавно за всички, защото се оказа, че дъщерята на бабата, за която се грижех, е объркала нещо подобно, когато е била дете.
Работата в сферата на грижите не се състои само в предоставянето на услуги. Тя изисква много издръжливост и опит, но също така е полезна, образователна и обогатяваща. Често съм си мислела, че дамата, за която се грижех в Диценбах, би могла да бъде пример за всички жени за това как да остаряват достойно. Тя се обличаше стилно, гримираше се и се къпеше, когато излизаше на разходка. Когато бях около нея, исках да изглеждам още по-добре. Ходехме заедно на ресторанти, придружавах я при фризьора. Тя ми подари парфюм за раздяла. Дълго ще помня работата си със семейството в Гронау, защото имах необичайно топли и искрени отношения както с човека, за когото се грижех, така и с цялото семейство.
Но не е тайна, че всички хора са различни. Но всеки път, когато дойда в ново семейство, се сблъсквам с някои предизвикателства, защото трябва да знам как да се адаптирам към стария човек, неговите нужди и средата му на живот. Може би затова не обичам постоянно да сменям работата си, защото това е труден период на адаптация и за двете страни. Аз съм човек, който предпочита постоянството. Също така имам нужда да подобря немския си език, защото липсата му в миналото е довела до много недоразумения, особено в началото. Не се ограничавам само с изучаването на немски език, но също така имам постоянен интерес към темите за медицинските сестри и чета различна литература. Винаги съм се интересувала от медицинската сфера и дори когато започнах работа, вече бях натрупала много знания. Дъщеря ми също работи в областта на медицината, тя е зъболекар.
Като цяло най-много ценя това, че съм самостоятелно нает болногледач, тъй като мога да планирам живота и времето си, т.е. аз решавам кога да работя и кога да почивам. Възможността сама да избирам клиентите си също е голям плюс за мен. Когато съм на място, мога да организирам деня си според нуждите на възрастния човек и неговото семейство, така че да мога да върша работата си възможно най-ефективно. Чувствам се сигурна, че работя чрез Hausengel, защото имам силна подкрепа. От опит знам, че за всеки проблем ще се намери едно или друго решение. Сигурността, че разполагам със застрахователен пакет за времето на работата ми в Германия, също ми дава добро усещане по отношение на здравето и непредвидените събития.
За в бъдеще пожелавам на себе си и на другите болногледачи добро здраве, постоянство, по-нататъшно развитие на немския език и развиване на интереса към грижите.
